Фискалният резерв на България е в добро здраве, дефицитът в бюджета е 620 млн. лв. в края на март, но до края на април може да излезе на баланс, а генералното състояние на финансите в страната не трябва да буди притеснение. 

Това са основните изводи, които могат да бъдат направени от днешното двучасово изслушване на министъра на финансите в оставка Кирил Ананиев пред парламента. Ананиев бе подложен на публичен и разнопосочен разпит от всички парламентарни групи, като дебатите се съсредоточиха основно върху състоянието на фискалния резерв, за чийто размер в последните седмици битуват сериозни притеснения. 

Трябва да се отбележи, че за първи път от много време насам парламентът и политическите сили в него опитаха да проведат истински дебати, с активното участие на много депутати и с конкретни числа, разчети и аргументи. 

За здравето на фискалния резерв

Накратко - към този момент във фискалния резерв на страната има точно 8,5 млрд. лв., като за последните дни той е набъбнал с над 2,6 млрд. лв. Припомняме, че към 9 април той бе на абсолютния досега минимум от 5,9 млрд. лв. и то при положение, че 3,3 млрд. лв. от него са напълно неприкосновени - парите от т.нар. Сребърен пенсионен фонд. 

Днес Кирил Ананиев обясни, че било нормално да има намаление на резерва в началото на месеца, защото имало предимно разходи, докато сега са постъпили данъчните приходи, парите от концесията на летище София и други постъпления. Важно е да се отбележи, че Ананиев бе категоричен, че парите от Сребърния фонд не са били пипани от самото начало на създаването му. Все пак призна, че другите средства се използват по усмотрение на правителството. 

Припомняме, че във фискалния резерв влизат парите от Сребърния фонд, учителския пенсионен фонд, двата ядрени фонда, парите от НЗОК и фонд „Сигурност на енергийните системи“. До момента не бе признавано публично (освен през 2013 г.), че пари от тези стратегически фондове се ползват не само целево, но и за текущи разходи. С всеки последвал приход те се попълват обратно. 

„В тези 8,5 млрд. лв. има 3,3 млрд. лв. от Сребърния фонд, тези пари са по отделна сметка и не сме си позволили една стотинка да взимаме от него от създаването му. Всичко останало са средства, които могат временно да бъдат използвани за покриване на разходите в бюджета“, заяви Ананиев. 

Според уточнението на министъра обаче, само Сребърният фонд е целеви, другите били за ликвидност. Тъй като законът тук е неясен, различните финансисти имат различно тълкуване по въпроса. 

Нито една парламентарна партия освен ГЕРБ не се съгласи с твърдението, че резервът е в добро здраве. Всички припомниха, че в края на миналата година той е бил над 13 млрд. лв. и че последвалите харчове на правителството са довели до стопяването му. Простата сметка показва, че ако извадим всички целеви средства, свободните пари на правителството към момента са едва 1,4 млрд. лв. 

Според Ананиев е нормално резервът да е на по-ниски нива от предходните години, имайки предвид пандемичната обстановка. 

Изводът - фискалният резерв не е отрицателно число, в него има пари, но те се топят по-бързо от предходните години и при всички положения нивото му е незадоволително. 

Ананиев пък гарантира, че в края на годината фискалният резерв ще бъде по-голям от минималния по закон, тоест - 4,5 млрд. лв. 

Ще има ли актуализация? 

Освен за фискалния резерв Ананиев даде и данни за изпълнението на бюджета и моментното салдо към края на март, откогато има данни. Важният извод е, че поне според министъра дефицитът към момента не е голям, той може да бъде изтънен допълнително и дори към края на април хазната можело и да излезе на баланс. Към момента пък не се налагала актуализация. 

Фактите - към момента хазната се движи с дефицит от 620 млн. лв. Причината - приходите към края на март са равни на малко над 11,248 млрд. лв., докато разходите са 11,967 млрд. лв. Изненадващото е, че по данни на МФ България бележи ръст на приходите с цели 370 млн. лв. Според БСП това се дължи на дългогодишната практика на ГЕРБ да записват по-малко очаквани приходи, които после лесно се надхвърлят.

Ананиев призна с половин уста, че през миналата година не са направени почти никакви пандемични разходи, правителството е започнало чак сега да разплаща обещаното и именно затова разходите от началото на годината са толкова много. 

Според финансовия министър обаче с идването на данъчните приходи до края на месеца има сериозна възможност хазната да излезе на баланс в края на април. Все пак той не очаква да има по-малък дефицит в края на годината, който е 4,9 млрд. лв. според Закона за държавния бюджет. Огромна част от разходите до момента са и раздаваните месечни бонуси на пенсионери, надбавки и повече пари за заплати, които бяха вдигнати административно през миналата година. 

Именно затова и Ананиев не вижда причина да иска актуализация на бюджета. Освен това, ако тя се наложи, трябвало да си я направи следващото правителство. При всички положения е почти сигурно, че заложеният остатък от възможен дълг до края на годината от 3,7 млрд. лв. ще бъде изтеглен. 

Ананиев обясни, че от началото на кризата България е изхарчила 5,1 млрд. лв. за социално-икономически и здравни мерки. От тази сума 1,8 млрд. са отишли за домакинствата, 2,2 млрд. лв. - за бизнеса, а публичните органи са взели останалата част.